Тази нощ се върнах пак сама 
в дома на миналото и на спомена. 
Домът бе пълен с мрак и тишина...

Повика ме!
Аз тръгнах с теб
по малка лъкатушеща пътека.

Погледни ме отново!
Не със поглед, зареян във Нищото...
С онзи мил и изпълнен със нежност ме обгърни...

Посветено на Ведрин - с поклон пред Таланта му!
Твори, Поете, чудо!
Проблясвай в моя свят с лъчи!

От ранни зори...
душата ми крещи...
сърцето ми мълчи...

Ако можех обичта си да предам с две думи само...
Ако можех нежността си да ти дам със двете си ръце...
Ако можех да се сгуша аз до твойто рамо,

Обичта ми - дъх на море -
прекосява зрими и незрими светове,
надпреварва се с вятъра южен

"Хубаво е всичко да свършва навреме!"
Това е така! Но аз искам МОЕТО време
да започне сега!

Не съм поет. Това ми е известно.
И може би допускам грешки, знам.
Но мога ли да спра това,

Тук си... и не си...
С мен си... а те няма...
В оглушителната тишина